Атлетико Мадрид започна сезона достатъчно стабилно, за да остане непосредствено зад лидерите, но гостуването на „Сан Мамес“ идва като първия по-сериозен тест за устойчивостта на новия състав на Диего Симеоне. Седем точки от три мача поставят столичани на трето място, а победа в Билбао би ги извела на десет и би запазила темпото преди началото на европейската кампания.
Атлетик влиза в срещата от по-различна позиция. След две поредни поражения в началото тимът на Един Терзич победи Селта Виго с 2:0 и най-после намери опора след трудния старт. Баските нямат европейски футбол този сезон и могат да концентрират изцяло ресурсите си върху Ла Лига, докато Атлетико вече гледа и към гостуването на Ливърпул в Шампионската лига през следващата седмица.
Победата над Селта даде необходимия отговор на Атлетик
Първите два кръга не донесоха нищо на Атлетик. Загубите от Севиля и Барселона оставиха отбора без точка, а след разочароващото 12-о място през миналия сезон подобно начало лесно можеше да увеличи напрежението около проекта на Терзич. Победата с 2:0 над Селта обаче промени настроението и даде на баските първия реален ориентир за това как трябва да изглеждат през новата кампания.
Алекс Беренгер и Роберт Наваро отбелязаха головете, а по-важното беше, че Атлетик успя да контролира срещата много по-добре, отколкото в първите два кръга. При липсата на европейски ангажименти именно постоянството в шампионата ще бъде основният критерий за сезона. Срещу Атлетико обаче ще се изисква съвсем различно ниво на дисциплина.
Лятото в Билбао беше по-скоро за запазване, отколкото за надграждане
Политиката на Атлетик да разчита само на баски футболисти отново ограничи трансферните възможности и клубът не привлече нови попълнения през прозореца. Вместо това имаше няколко изходящи сделки, като Унай Гомес, Унай Венседор, Микел Весга и Андони Горосабел напуснаха.
Това оставя Терзич с по-тясна група и поставя още по-голяма тежест върху познатото ядро. Срещу Селта това беше достатъчно, но Атлетико вече разполага с повече физика и индивидуално качество от миналия сезон, особено в средата на терена. За домакините мачът ще бъде проверка дали настоящият състав може да остане конкурентен срещу отборите от горната част без сериозно подсилване.
„Сан Мамес“ остава неудобно място за Атлетико
Макар Атлетико да е спечелил четири от последните пет мача между двата отбора, съответното гостуване през миналия сезон завърши с победа за Атлетик с 1:0. Последната среща в Мадрид пък беше значително по-отворена и завърши 3:2 за тима на Симеоне.
Това показва, че двубоят трудно може да бъде сведен до обичайния модел на Атлетико срещу по-ниско класиран съперник. В Билбао домакините рядко позволяват комфортен ритъм, а интензитетът на „Сан Мамес“ може да принуди гостите да играят значително по-директно.
За Симеоне това е особено важно предвид предстоящия европейски мач. Победа би била идеалният начин да влезе в седмицата срещу Ливърпул, но всяко отпускане може да превърне срещата в изтощителна битка.
Атлетико вече изглежда по-разнообразен в атака
Столичани започнаха с 2:0 над Малага, след което изпуснаха точки при 2:2 с Виляреал. Победата с 3:1 над Севиля в последния кръг показа по-убедителна версия на отбора, а най-важното за Симеоне е, че головете не идват само от едно място.
Лятото донесе пет нови попълнения – Мортен Хюлманд, Лий Канг-ин, Кристиан Ромеро, Алехандро Грималдо и Джонатан Дейвид. Тези трансфери дават на Атлетико повече варианти както в изграждането на атаките, така и при защитата на големи пространства.
Особено Хюлманд и Грималдо променят структурата. Първият добавя физика и контрол в центъра, а вторият осигурява по-голямо качество при изнасянето и центриранията отляво. Срещу Атлетик това може да бъде важно, защото домакините обичат да затварят центъра и да принуждават съперника към фланговете.
Хулиан Алварес е обратно в тренировките
Най-добрата новина за Атлетико е свързана с Хулиан Алварес. Аржентинецът отново тренира и има реален шанс да попадне на пейката в Билбао, след като през лятото клубът успя да го задържи въпреки сериозния интерес от Барселона и Арсенал.
Симеоне няма нужда да го форсира. Александър Сьорлот също остава под въпрос, което може да отвори вратата за Алекс Баена като по-необичаен избор в центъра на атаката. Баена отбеляза два пъти срещу Севиля и логично влиза в срещата с огромно самочувствие.
Джонатан Дейвид също е кандидат за дебют. Това означава, че дори при липсата на двама класически нападатели Атлетико разполага с достатъчно алтернативи, за да не променя изцяло атакуващата си идея.
Баена може да получи още една централна роля
Използването на Баена по-близо до вратата срещу Севиля даде резултат и може да бъде повторено. Той не е типичен централен нападател, но движението му между защитниците и халфовете прави отбора по-труден за проследяване.
Ако Лий Канг-ин действа зад него, а Джулиано Симеоне и Адемола Лукман атакуват от по-широки позиции, Атлетико може да създава превъзходство между линиите вместо да разчита само на директни топки към нападателя. Това би било особено полезно срещу физически стабилен отбор като Атлетик.
Проблемът е, че подобна структура изисква много добро движение без топка. Ако темпото спадне, домакините могат да затворят централните пространства и да превърнат владението на Атлетико в стерилно.
Нико Уилямс все още не е готов за пълни 90 минути
При Атлетик една от най-важните фигури все още се връща постепенно към оптимална форма. Нико Уилямс отново се очаква да започне от пейката, което вероятно ще остави Роберт Наваро и Алекс Беренгер по фланговете.
Това не е непременно слабост. И двамата се разписаха срещу Селта и заслужават да запазят местата си, а Нико може да бъде използван като оръжие срещу уморена защита през второто полувреме. За Симеоне това означава, че вниманието към левия и десния фланг не може да намалее дори ако баският национал не започне.
Иняки Уилямс отново се очаква да води атаката, след като се представи силно като централен нападател в последния кръг. Зад него Ойхан Сансет ще има ключова роля при получаването между линиите.
Сансет може да бъде най-големият проблем за халфовете на Атлетико
Ако Атлетик иска да създава положения не само чрез центрирания и преходи, Сансет ще трябва да бъде много активен. Неговото движение зад първата линия на преса може да принуди Пабло Бариос и Хюлманд да се връщат по-дълбоко и да намали свободата им при организирането на собствените атаки.
Това е важен баланс за Атлетико. Ако халфовете се изтеглят прекалено високо, Сансет може да получава пространство пред защитата. Ако останат по-дълбоко, гостите рискуват да загубят контрол в централната зона.
Терзич вероятно ще търси именно тези моменти, а Иняки Уилямс може да атакува пространството зад защитата веднага след получаването на Сансет. Атлетико обикновено е силен в подобни ситуации, но „Сан Мамес“ рядко позволява мачът да бъде изигран само по предварителния план.
Травмите в защитата могат да усложнят задачата на Атлетик
Унай Егилус и Пейо Каналес със сигурност пропускат срещата, докато Бенят Прадос и Дани Вивиан са сериозни въпросителни. Особено евентуалната липса на Вивиан би била проблем срещу физическото присъствие и движението на атакуващите футболисти на Атлетико.
Айтор Паредес и Аймерик Лапорт вероятно ще оформят централната двойка, а Хесус Аресо и Юри Берчиче ще действат по фланговете. Пред тях Иниго Руис де Галарета и Микел Хаурегисар трябва да запазят компактността и да ограничат зоните около наказателното поле.
Срещу отбор с Баена, Лий Канг-ин и Лукман обаче защитата не може да си позволи да стои само дълбоко. Ако Атлетико получи твърде много време пред наказателното поле, качеството на последния пас постепенно ще започне да създава положения.
Предстоящият Ливърпул не трябва да променя приоритетите
След Билбао Атлетико пътува до Англия за първия си мач от основната фаза на Шампионската лига срещу Ливърпул. Това неизбежно стои в мислите на Симеоне, особено при състоянието на Алварес и Сьорлот.
Но седем точки от три кръга означават, че Атлетико е достатъчно близо до върха, за да не може да си позволи ротации само заради Европа. Ла Лига остава основната мярка за това дали летните инвестиции действително са доближили тима до Реал Мадрид и Барселона.
Точно такива гостувания често определят разликата. Победите у дома срещу по-слаби съперници са задължителни, но отборът, който иска да бъде истински претендент, трябва да взима точки и на места като „Сан Мамес“.
Атлетико има повече качество, но мачът трудно ще бъде удобен
Седемте точки от първите три кръга са солидна основа за Симеоне, а новите попълнения вече дават на отбора по-голяма вариативност. Атлетик обаче току-що спечели първия си мач, играе без европейски ангажименти и има достатъчно оръжия, за да направи срещата физическа и неудобна.
Разликата може да бъде в дълбочината. Атлетико разполага с възможност да пусне Джонатан Дейвид или Хулиан Алварес от пейката, докато Нико Уилямс е основният голям резерв на домакините. Ако срещата остане равностойна до последните 25-30 минути, именно тези решения могат да натежат.
За Атлетик победата над Селта беше важна реакция. За Атлетико успех на „Сан Мамес“ би означавал нещо повече – доказателство, че този по-дълбок и по-гъвкав състав е готов да печели и мачовете, които рядко предлагат комфорт.
