Лацио и Милан влизат в съботния сблъсък на „Олимпико“ без поражение в Серия А и с ранното усещане, че летните треньорски промени вече започват да дават резултат. Римляните имат максималните девет точки, докато Милан е само на две зад тях след две победи и равенство.
Централната фигура в мача неизбежно е Дженаро Гатузо. Новият треньор на Лацио прекара голяма част от кариерата си именно в Милан, първо като футболист, а след това и като наставник. Този път обаче задачата му е да продължи перфектния старт на римляните срещу клуб, който познава по-добре от почти всеки друг.
Лацио отговори по най-добрия възможен начин на ранния удар
Началото на Гатузо в Рим далеч не изглеждаше спокойно. Отпадането от Мантова за Купата на Италия веднага постави новия треньор под напрежение и създаде усещането, че преходът може да бъде болезнен. Реакцията в първенството обаче беше категорична.
Лацио спечели първите си три мача в Серия А и направи това за едва трети път в историята си, като последният подобен старт беше през 2012 година. Победата с 2:1 над Удинезе в понеделник беше може би най-показателната до момента, защото отборът изоставаше, но успя да обърне двубоя късно.
Давиде Фратези отбеляза за трети пореден мач, а дебютантът Алберт Гудмундсон донесе победата с глава в 88-ата минута. Междувременно капитанът Матия Дзакани удари греда, което допълнително подсили впечатлението, че Лацио не просто оцелява в трудните моменти, а успява да създава достатъчно натиск, за да ги преобръща.
Фратези се превръща в символ на новия Лацио
Три гола в първите три кръга поставят Давиде Фратези в центъра на силния старт. Той не е класически плеймейкър, но движението му от втора позиция дава на Лацио нещо, което трудно се защитава – постоянно присъствие на допълнителен човек в наказателното поле.
При Гатузо халфовете получават свобода да атакуват зоните около централния нападател, а Фратези използва това максимално. Срещу Милан тази роля може да бъде още по-важна, защото системата с трима централни защитници на Рубен Аморим естествено насочва вниманието към нападателя и фланговите играчи.
Ако Фратези отново успява да пристига късно зад гърба на халфовата линия, той може да принуди Милан да защитава по-дълбоко, отколкото Аморим би желал. Именно подобни движения често отварят пространство и за Дзакани, и за Матео Канчелиери.
Милан също премина през сериозна промяна
Лятото на „Сан Сиро“ беше белязано от края на втория период на Масимилиано Алегри и идването на Рубен Аморим. Португалецът започна с победи срещу Торино и Венеция, а срещу Ювентус беше само на няколко минути от трети пореден успех.
Алфаджо Сисе даде аванс на Милан с отлично изпълнение, но Федерико Гати изравни в добавеното време с мощен удар с глава. Равенството беше заслужено спрямо развитието на мача, но за Милан остана усещането за пропусната възможност да влезе в гостуването в Рим с пълен актив.
Въпреки това седем точки от първите три кръга са солидно начало на проект, който все още се оформя. Аморим наследи отбор след турбулентен край на ерата „Алегри“ и трябва едновременно да въвежда собствените си принципи и да стабилизира група, която през миналия сезон загуби усещането за посока.
Без Шампионската лига натискът върху Милан в Серия А е по-голям
Милан няма да играе в Шампионската лига през този сезон и това променя контекста около отбора. Европейската кампания започва в Лига Европа с домакинство на Бенфика през следващата седмица, но основното мерило за успех ще остане Серия А.
Това означава, че мачове като този на „Олимпико“ имат по-голяма тежест. Милан не може да си позволи да изостава рано от лидерите и после да компенсира чрез силна европейска кампания. Ако отборът на Аморим иска да остане в разговора за титлата, трябва да взима точки и от директни конкуренти.
Лацио вече е две точки напред и при победа разликата ще стане пет. В четвъртия кръг това не е решаващо, но би било достатъчно, за да затвърди впечатлението, че римляните са готови за нещо повече от просто добър старт.
Последните сблъсъци дават увереност на Лацио
Лацио спечели три от последните четири срещи между двата отбора във всички турнири. Още по-важно е, че Милан загуби два пъти на „Олимпико“ през миналия сезон – веднъж в първенството и веднъж за купата, и в двата случая с 0:1.
Това е контекст, който трудно може да бъде пренебрегнат. Милан пристига непобеден и с нов треньор, но стадионът и конкретният съперник вече носят неприятни спомени. За Гатузо това е допълнителна възможност да превърне силния старт в нещо по-устойчиво.
Лацио няма нужда да доминира през целия мач. Ако успее да държи срещата близка и да използва моментите си, последните двубои показват, че този сценарий често е достатъчен срещу Милан.
Пинамонти изглежда готов да запази мястото си
Имаше опасения около състоянието на Андреа Пинамонти, който получи травма в глезена срещу Удинезе и беше заменен. Нападателят обаче вече се върна към тренировки и се очаква да бъде на разположение.
Това е важно за структурата на Лацио, защото Пинамонти дава фиксирана централна точка, около която Дзакани и Канчелиери могат да се движат. Гудмундсон също е вариант след победния си гол при дебюта, докато Тиджани Нослин може да бъде използван в по-динамична роля.
Гатузо вече разполага с различни профили в атака, а срещу защитна тройка това има значение. Пинамонти може да ангажира централните защитници физически, докато Гудмундсон предлага повече движение и свобода между линиите.
Лацио има повече проблеми в защита и средата
Патрик и Адам Марушич остават извън сметките, а Николо Ровела и Данило Каталди също отсъстват. Фисайо Деле-Баширу е под въпрос, което допълнително намалява опциите в средата.
Точно там Милан може да види възможност. Ако Фратези бъде принуден да мисли повече за защитните си задължения, част от атакуващото му влияние ще бъде ограничено. За Гатузо балансът между агресията напред и контрола пред защитата ще бъде един от основните тактически въпроси.
Положителната новина е привличането на Диого Лейте като свободен агент. Португалецът увеличава конкуренцията в защита и дава допълнителна опция в момент, в който съставът е сравнително ограничен в тази зона.
Аморим почти разполага с пълен състав
При Милан кадровата ситуация изглежда по-добре. Матия Габия е единственият сигурен отсъстващ, докато бившият защитник на Лацио Марио Хила се очаква да играе въпреки продължаващ проблем в коляното.
Ако Хила бъде готов, Аморим вероятно ще запази защитната тройка без сериозни промени. По-големите въпросителни са в атаката, където конкуренцията е много по-сериозна.
Омари Хътчинсън чака първите си минути, но Алфаджо Сисе вече направи достатъчно, за да претендира за титулярно място. Алексис Салемакерс, Рубен Лофтъс-Чийк и Кристиан Пулишич също са в борбата за позиции зад Гонсало Рамош.
Сисе може да се окаже едно от откритията на началото
Головете срещу Торино и Ювентус превърнаха Алфаджо Сисе в един от най-интересните футболисти в първите кръгове. Той играе с увереност и директност, които дават на Милан нещо различно от по-позиционните футболисти около него.
Ако започне зад Рамош, Сисе може да атакува зоните около централния нападател и да принуди защитата на Лацио да излиза по-агресивно. Това ще бъде особено важно, ако домакините използват по-дълбок блок.
Аморим обаче има дилема. Кристиан Пулишич предлага повече опит и движение без топка, а Лофтъс-Чийк дава физическо присъствие. Изборът ще покаже дали Милан ще търси повече скорост и вертикалност или по-голям контрол.
Модрич може да се превърне в ключ към темпото
Лука Модрич вероятно отново ще има централна роля в халфовата линия. В система, която изисква бързо пренасяне на топката между защитата и атаката, неговата способност да променя посоката на играта остава особено ценна.
До него Юнус Муса трябва да даде повече динамика, докато Адриен Рабио може да се включва по-високо. Това дава на Милан различна конструкция от тази на Лацио – по-малко движение от дълбочина като това на Фратези, но повече контрол при изнасянето.
Ако Модрич получава достатъчно време, Милан може да принуди домакините да се разтягат хоризонтално. Ако Гатузо успее да го постави под постоянен натиск, атаките на гостите могат да станат много по-предвидими.
Два нови проекта, които все още не са показали пълния си потенциал
И Лацио, и Милан започнаха по-добре като резултати, отколкото мнозина очакваха след толкова сериозни летни промени. И при двата отбора обаче остава усещането, че играта все още не е напълно завършена.
Лацио вече трябваше да обръща мач срещу Удинезе, докато Милан изпусна победата в Торино срещу Ювентус в добавеното време. И двата отбора са показали характер, но също така и периоди, в които губят контрол.
Това прави директния сблъсък особено интересен. Не става дума само за девет срещу седем точки, а за първата по-сериозна проверка дали доброто начало е следствие от стабилно изградени идеи или просто от силни индивидуални моменти.
Гатузо срещу Милан е емоционалният сюжет, но резултатът е по-важен
Гатузо има 335 мача за Милан в Серия А и още 62 като треньор на клуба. Тази история неизбежно ще присъства около срещата, но от гледна точка на Лацио значението е съвсем прагматично.
Победа би означавала четири успеха от четири и най-силния възможен отговор на ранното отпадане за купата. Освен това би увеличила разликата пред Милан до пет точки и би затвърдила мястото на римляните сред водещите отбори още преди първата международна пауза.
За Милан равенството не би било лош резултат, особено при гостуване на съперник, който вече го победи два пъти тук през миналия сезон. Но ако Аморим иска бързо да промени усещането около отбора, именно победа в подобен мач би била най-силният сигнал.
„Олимпико“ ще покаже кой от двата старта е по-устойчив
Лацио има максимален актив и влиза с по-добра инерция, докато Милан остава непобеден и разполага с малко по-дълбок състав. Римляните имат предимството на домакинството и добрата серия в директните срещи, но отсъствията в средата и защитата могат да бъдат сериозно изпитание.
Милан от своя страна все още се адаптира към идеите на Аморим и трябва да намери точния баланс между контрола и вертикалността. Ако гостите позволят на Фратези и Дзакани да атакуват свободно пространствата около наказателното поле, Лацио има достатъчно качество да ги накаже. Ако успеят да ограничат тези движения и да наложат собственото темпо чрез Модрич и Рабио, двубоят може да се развие съвсем различно.
След три кръга и двата отбора имат основания за оптимизъм. В събота обаче за първи път ще получат директен отговор колко реален е той.
