Само осем дни след категоричното 4:1 в Бурса Италия и Турция се срещат отново, но този път в Болоня и при още по-сериозно напрежение върху гостите. „Адзурите“ започнаха втория период на Роберто Манчини с поражение, но последвалите два мача дадоха първи признаци, че националният отбор постепенно излиза от поредния труден период.
При Турция движението е в обратната посока. Три мача в Лига А, три поражения, осем допуснати гола и нито една точка оставят отбора на Винченцо Монтела на дъното в група 1. Към това се добавят наказанието на Арда Гюлер и отсъствията на Хакан Чалханоглу и Кенан Йълдъз – точно футболистите, от които Турция би имала най-голяма нужда в опита си да промени случилото се само преди седмица.
Вторият период на Манчини започна трудно, но Италия вече показва реакция
Три години след като напусна националния отбор заради Саудитска Арабия, Роберто Манчини отново е начело на Италия. Завръщането на треньора, извел страната до европейската титла през 2021 година, започна по възможно най-неприятния начин – домакинско поражение с 0:2 от Белгия.
Последвалата реакция обаче беше значително по-убедителна. Манчини заложи на по-млад състав при гостуването на Турция и Италия спечели с 4:1, като реши двубоя още през първото полувреме. Пио Еспозито и Майкъл Кайоде бяха сред голмайсторите и дадоха на селекционера точно онова, което търси в началото на втория си период – доказателство, че обновяването на отбора може да върви паралелно с резултатите.
След това дойде и 1:1 срещу Франция в Париж. Италия не доминираше, но показа различно качество – способност да издържа под сериозен натиск и да остане в мача срещу един от най-силните състави в Европа.
Донарума запази Италия в мача срещу Франция
Равенството в Париж беше изградено повече върху устойчивост, отколкото върху контрол. Джанлуиджи Донарума направи седем спасявания, а Италия успя да отговори сравнително бързо след попадението на Франция и да защити точката до края.
Това беше съвсем различен тип представяне спрямо 4:1 в Бурса. Срещу Турция „адзурите“ атакуваха агресивно от самото начало и натрупаха три гола преди почивката, докато във Франция трябваше да приемат периоди без топката и да разчитат на организацията си в защита.
За Манчини именно комбинацията между тези два мача може да бъде най-обнадеждаващият сигнал. Италия показа, че може да спечели убедително срещу съперник, който ѝ оставя пространства, а няколко дни по-късно успя да оцелее в значително по-трудна среда.
Алесандро Бастони се превърна в неочакван източник на голове
Една от любопитните истории от първите мачове при завръщането на Манчини е Алесандро Бастони. Защитникът се върна в състава срещу Турция след наказанието си за червения картон при поредното болезнено отпадане на Италия в световните квалификации и вече се разписа в два последователни мача.
Това е допълнителен бонус за отбор, който традиционно разчита сериозно на статичните положения и включванията на централните си защитници. Бастони остава много по-важен за начина, по който Италия изгражда атаките си от дълбочина, но головете му дават още едно измерение.
С Джорджо Скалвини до него и Рикардо Калафиори отляво Манчини разполага и с достатъчно техническо качество в последната линия. Това позволява на Италия да започва атаките по различни начини, без цялата отговорност за прогресирането на топката да пада върху халфовете.
Четири точки все още не дават спокойствие
Победата в Турция и равенството във Франция подобриха положението, но Италия остава едва трета в групата. „Адзурите“ имат четири точки – две по-малко от Белгия и три зад лидера Франция.
Програмата допълнително увеличава значението на понеделнишкия мач. Следва домакинство на Франция в Милано, а кампанията завършва с тежко гостуване на Белгия в Брюксел. Това прави срещата с последния в групата практически задължителна възможност за Италия да увеличи актива си преди решаващите два кръга.
Равенството в Париж има стойност само ако бъде последвано от победа в Болоня. Италия вече показа, че може да победи този съперник убедително, а сега трябва да го направи отново в мач, в който инициативата почти сигурно ще бъде нейна.
Пио Еспозито е едно от лицата на новата Италия
Манчини използва първите си мачове и за да даде по-сериозна роля на новото поколение. Пио Еспозито е сред най-интересните примери – нападателят има шест гола в първите си 12 срещи за националния отбор, което означава средно попадение на всеки два мача.
Срещу Турция той започна заедно с брат си Себастиано и се разписа при убедителната победа. Не е сигурно дали двамата отново ще бъдат използвани заедно в Болоня, защото конкуренцията в атаката е сериозна.
Мойс Кийн, Джанлука Скамака и Антонио Вергара също са варианти. Последният направи добро впечатление при дебюта си като резерва срещу Франция и може да получи първия си шанс като титуляр. За Манчини това е приятен проблем – Италия дълго търсеше достатъчно убедителни решения в центъра на атаката, а сега има няколко различни профила.
Барела може да се върне, а Манчини има пространство за ротации
Само две промени бяха направени за срещата с Франция, когато Калафиори и Кийн замениха Матео Руджери и контузения Джакомо Распадори. След натоварената серия обаче в четвъртия мач за кратък период логично могат да се очакват повече размествания.
Николо Барела е сред опитните футболисти, които могат да се върнат в титулярния състав. Потенциална тройка Барела, Сандро Тонали и Давиде Фратези би дала на Италия много енергия и възможност за агресивна преса срещу турски отбор, който имаше сериозни проблеми именно при изнасянето на топката в първия мач.
Джанлука Манчини също е вариант за защитата, но след представянето срещу Франция няма очевидна необходимост от сериозна промяна там. По-голямата дилема е колко свежест да добави селекционерът, без да наруши ритъма, който отборът започна да изгражда.
Турция разбра колко сурова може да бъде Лига А
Самото присъствие сред най-силните в турнира представляваше успех за Турция след две последователни промоции. Преминаването към Лига А обаче до момента показва колко голяма е разликата в нивото.
Първият мач донесе поражение с 0:1 от Франция в Коджаели. Последва тежкото 1:4 срещу Италия в Бурса, а в петък Белгия добави нов категоричен резултат – 3:0. След три кръга Турция няма точка и е отбелязала само веднъж.
Това вече не може да бъде обяснено само със силата на противниците. Отборът на Монтела има пет поражения в последните си шест мача, а ранното отпадане от Световното първенство през лятото допълнително увеличи напрежението около селекционера.
Монтела се връща в Италия в най-трудния момент от периода си начело
Мачът в Болоня носи и личен контекст за Винченцо Монтела. Бившият нападател прекара голяма част от кариерата си в италианския футбол, записа 20 мача и три гола за националния отбор, а след това работи като треньор в Серия А.
Сега той се връща в Италия в момент, в който позицията му начело на Турция е под сериозен натиск. Ранното отпадане от Световното първенство не доведе до раздяла, но пет поражения в шест мача и нулевият актив в Лигата на нациите значително намаляват пространството за нови неуспехи.
Особено неприятен е фактът, че само преди осем дни Турция вече получи пряко сравнение с Италия. Загубата с 1:4 у дома остави малко съмнение кой от двата отбора контролираше срещата, а Монтела сега трябва да намери различен план при още по-трудни кадрови условия.
Арда Гюлер е голямото отсъствие
Ако Турция имаше нужда от максимума на атакуващия си потенциал, наказанието на Арда Гюлер идва в особено неподходящ момент. Той получи жълт картон в края на поражението от Белгия и няма право да играе в Болоня.
Баръш Алпер Йълмаз също е наказан, което принуждава Монтела да пренареди почти цялата предна линия. Към тях се добавят контузиите на Хакан Чалханоглу и Кенан Йълдъз – двама от най-важните технически футболисти на Турция.
Така гостите ще бъдат без няколко играчи, способни да задържат топката под натиск и да създадат нещо индивидуално. Срещу Италия това е сериозен проблем, защото именно подобни качества са необходими, за да бъде преодоляна първата линия на пресата и да се принудят домакините да се връщат към собствената си врата.
Турция губи не само голове, а и контрол
Отсъствието на Чалханоглу е особено важно за начина, по който гостите могат да управляват мача. Неговото подаване и способността му да определя ритъма обикновено дават на Турция изход от натиск, който трудно може да бъде заменен директно.
Без Арда Гюлер и Кенан Йълдъз липсва и голяма част от креативността между линиите. Юнус Акгюн и Керем Актюркоглу вероятно ще трябва да поемат значително повече отговорност около нападателя, а това може да направи атакуващия план по-предвидим.
Мерих Демирал отново ще носи капитанската лента. За него и останалите защитници първата задача ще бъде да избегнат повторение на началото от Бурса, когато Италия практически реши мача още преди почивката.
Първият мач показа най-голямата опасност за Турция
Италия поведе с три гола през първата част в Бурса и принуди съперника да играе остатъка от двубоя в почти невъзможна ситуация. Това е сценарият, който Монтела трябва да предотврати на всяка цена в Болоня.
Турция вероятно ще бъде по-предпазлива в началото и ще опита да запази по-малки разстояния между защитата и халфовата линия. При липсата на толкова много атакуващи футболисти гостите нямат особен интерес от отворен мач с високо темпо.
За Италия задачата ще бъде обратната. Ранната преса и агресивното движение без топка могат отново да поставят турското изнасяне под напрежение. Ако домакините принудят Демирал и останалите защитници постоянно да играят дълго, Тонали, Барела и Фратези ще имат възможност да контролират вторите топки и да задържат играта в половината на съперника.
Майкъл Кайоде е още един символ на обновяването
Майкъл Кайоде беше сред голмайсторите при победата в Турция и бързо показа защо Манчини вижда място за него в новия си състав. Неговата енергия отдясно дава на Италия естествена широчина и позволява на атакуващите футболисти пред него да се движат по-свободно към центъра.
С Калафиори от другата страна Италия може да атакува по различен начин по двата фланга. Това създава допълнителен проблем за турска защита, която вероятно ще бъде по-компактна в центъра и ще опита да принуди домакините да играят около блока.
Именно търпението може да бъде важно за Италия. Резултатът отпреди осем дни не означава автоматично, че вторият мач ще се развие по същия начин. Турция вече знае какво я наказа и има всички основания да подходи много по-консервативно.
Историята също е на страната на Италия
„Адзурите“ са спечелили три от последните си четири срещи с Турция. В тази серия влиза и победата с 3:0 по пътя към европейската титла през 2021 година, както и убедителното 4:1 от настоящата кампания.
Това не решава мача предварително, но допълва разликата в моментното състояние. Италия влиза след силно представяне в Париж и четири точки от последните два кръга, докато Турция е загубила и трите си срещи в групата.
Още по-съществено е, че домакините постепенно възстановяват увереността си, докато гостите губят ключови футболисти точно когато резултатите поставят Монтела под най-голямото напрежение досега.
Италия няма право да пропусне този момент
Четири точки след три мача не са достатъчни за отбор, който иска да спечели групата. Франция е със седем, Белгия с шест, а последните два мача на Италия ще бъдат именно срещу тях. Това превръща домакинството на Турция в най-ясната възможност за максимален актив в оставащата програма.
Манчини вече получи няколко важни сигнала. Младите футболисти се възползват от шансовете си, Пио Еспозито започва международната си кариера с впечатляваща резултатност, Кайоде направи силен дебют, а по-опитните фигури като Донарума и Бастони отново дават стабилност.
След катастрофалното начало срещу Белгия вторият период на Манчини постепенно придобива друга посока. Победа в Болоня няма да реши проблемите на Италия, но би означавала седем точки от три последователни мача и би запазила отбора непосредствено в битката с Франция и Белгия преди решаващия ноемврийски прозорец.
За Турция вече става въпрос за оцеляване
При гостите математиката е далеч по-неприятна. Нула точки след три кръга означават, че битката вече не е за челните места, а за запазване на мястото в Лига А. Ново поражение може практически да направи изпадането неизбежно.
Монтела трябва да намери решение без Арда Гюлер, Баръш Алпер Йълмаз, Чалханоглу и Йълдъз, срещу съперник, който победи Турция с три гола разлика само преди седмица. Това прави задачата в Болоня значително по-тежка от обикновено гостуване на Италия.
Двата отбора се познават отлично след пресния мач в Бурса, така че изненадите ще бъдат малко. Въпросът е кой може да извлече повече от наученото. Италия трябва да докаже, че 4:1 не е било еднократен изблик, а част от реалния прогрес при завръщането на Манчини. Турция трябва да покаже, че все още има отговор, преди дебютният ѝ сезон сред най-силните в Лигата на нациите да започне да изглежда предрешен.
